Когато става дума за силните страни на вечерта, има нещо силно впечатляващо. До престижното диригентсво на Джон Нешлинг и хорът на Лече, до техния диригент Емануела ди Пиетро, до солистите Сузана Бранчини, Елизабетта Фиорилло, Франческо Зингариело и Биарни Кристинсон... като че липсва нещо много съществено?? Ето го нещото. То дори е поставено в скоби, както се поставят при писане вметнатите и не толкова значими детайли: "...хорът на Лече (този път свързан с български филхармоничен хор)..." "... ed il Coro lirico di Lecce (in questa occasione affiancato dal Coro filarmonico bulgaro) ...
Ако това е мястото на хор "Дунавски звуци" в деня на възпоминание и годишнината от смъртта на Верди в препълнената Катедрала, то поне лично за мен никак не е съпоставимо с дългата и богата визитка на хора.
Въпрос на гледна точка са такива участия. Ако се търси признание за една от малкото останали и действащи хорови формации у нас, то това със сигурност не бе нейната сполучлива международна изява. Ако предположим, че от гледна точка на домакините те изпълниха добре мисията си - да получат качествено попълнение на 2/3 от редиците си и почти всичко това да се представи като тяхна заслуга, да - успяха.
Ако погледнеш с очите на самодееца - да, това бе чудесен начин да задоволи жаждата си да се докосне до истински стойности, до истински ценители и да изрази себе си чрез изкуство, да види как и при какви условия работи колегата му в държава, в която изкуството не е подложено на геноцид, а се подкрепя всячески и препълва зали и катедрали. Такава радост даже нямаше как да бъде помрачена от веселата компания на стотици мургави сънародници в частта от пътуването с ферибот. В очите на повечето артисти-хористи се четеше усещането на пленника в попаднал в пиратски кораб, но в крайна сметка морското вълнение премина в дружеска обстановка.
Има и още една гледна точка - на европейските ценности, за свободно движение на идеи, хора и стоки. Ако не търсиш висока степен на идентичност. Ако днес ти се обадят от държава "А" за събитие "Б", при условия "С" и това за теб се окаже приемливо, ти спокойно може да се идентифицираш с наемния войник, който е готов. Само да си лъсне обувките, разбере задачата и се включи в боя. Без значение кога, къде, за коя армия (стига да е приятелска) и дали ще защитава някаква кауза.
Ако след всичко това възникват някакви въпроси и се търсят някакви отговори, то основният от тях трябва да е: Дали е дошло време да пренареждаме приоритети? Да търсим нови ценности? Или пък да продължаваме както досега, някой друг да режисира моя, твоя , и нашия филм ?
