ПАСИВЕН ИЛИ ЛИНЕЕН ДОХОД ?

     Написал ли си през живота си музикален хит, който да се върти по цял свят и хората да не могат да му устоят? И поради своя музикален талант получаваш всеки месец чек за хиляди долари, тъй като тази песен се върти по всички радиа и медии?

Не? Нямаш музикален талант? Нито умението да пишеш хитове?

Е, тогава може би си известен писател?

Интервюират те по всички телевизии и ток шоута? Издателите наддават баснословни суми, за да им дадеш правата да публикуват следващата ти книга? И благодарение на своя зашеметяващ талант на писател, ти получаваш хиляди долари всеки месец от своя издател за книгата, която се продава по цял свят?

Или може би имаш няколко милиона долара във високо ликвидни акции и ценни книжа? И всеки месец получаваш хиляди долари, които ти праща твоят брокер?

Или си организирал да бъдеш осиновен от богато семейство? И след това семейството ти завещае хиляди долари, които да получаваш месечно като рента?

Или просто трябва да работиш за заплата?

Ако си като повечето хора, на теб ти се налага да работиш за заплата. Ако не работиш, няма пари.

Каква е разликата в гореизброените примери?

Ами много просто: ако си успешна рок или поп звезда, писател, богат инвеститор или щастлив наследник, ти получаваш доходи всеки месец, дори да не работиш. Ето това се нарича пасивен доход.

И какво точно е това, пасивен доход?

Това е нещо много различно от линейния доход, този, който повечето хора получават. Линейният доход се получава само тогава, когато работиш.

* Ако си лекар-хирург, получаваш заплата, ако оперираш. Ако няма операции, не ти се плаща.
* Ако си строител, ти получаваш заплата, ако работиш. Ако решиш да не работиш през следващите 12 месеца, работодателят няма да ти плаща.
* Ако караш автобус, ти получаваш заплата на шофьор. Ако спреш да караш автобуса, няма пари.

Така действа линейният доход: получаваш пари, само ако работиш. Когато спреш да работиш, доходите спират.

Пасивният доход е различен.

Най-добрият начин да опишеш пасивния доход е следният: ДА НАПРАВИШ НЕЩО ПРАВИЛНО ВЕДНЪЖ И ДА ПОЛУЧАВАШ ПАРИ ЗА НЕГО ОТНОВО И ОТНОВО за това, което си направил някога.

Така че, ако си написал хит преди десет години, всеки път, когато го пускат по радио някъде, на теб ти се плаща авторско право. Макар да си написал песента преди 10 години, всеки месец получаваш доходи от авторски права, тъй като песента се пуска някъде. Ти си направил правилното нещо веднъж и сега получаваш дивиденти от него всеки месец.

Когато си написал бестселъра си преди пет години, ти си приключил с работата. Но сега получаваш доходи от авторски права и от продажбите всеки месец, тъй като книгата се продава. А ти вече не правиш нищо, освен да получаваш пари за това, което си направил преди 5 години.

Ти си инвестирал няколко милиона долара, които са се мъдрели в сметката ти някъде. Направил си го преди 6 години и си вложил в акции и ценни книжа. И сега всеки месец ти получаваш дивиденти от тази инвестиция. Направил си правилното нещо преди 6 години и сега само получаваш дивидентите от него всеки месец.

Ти си се обаждал на всяка кралица, крал, магнат, богат спортист и певец преди 20 години и си молил да те осиновят. Накрая един е приел предложението. И сега всеки месец ти получаваш рента, която ти напомня за осиновяването, което е станало преди 20 години.

Направил си правилното нещо веднъж и сега получаваш дивидентите от него всеки месец.

Пасивният доход звучи добре, нали? За нещастие, повечето хора имат проблем да получават такъв.

Защо?

Защото не могат да пеят или да пишат песни. Нямат договори с издатели за книги и романи. Нямат милиони долари, които да стоят просто ей така в банкова смета някъде, за да ги инвестират. И най-ужасното, не можем да намерим богати хора, които да са с разклатено здраве и да ни осиновят преди да умрат.

ИМА ОБАЧЕ НАДЕЖДА!

Има и друг начин да изградиш пасивен доход. Има начин всеки месец да получаваш хиляди долари, за да можеш да правиш нещата, които искаш и да подредиш живота си така, както ти желаеш. Можеш да осъществиш плановете и мечтите си. И най-добрата новина е, че ВСЕКИ може да изгради пасивен доход.

Десетки хиляди хора по света ВЕЧЕ са изградили система да получават пасивен доход чрез индустрията на мрежовия маркетинг. . .

Том Биг Ал Шрайтър

За "Реквием" от Верди в катедралата на Лече, за аплодисментите и отразяването на събитието

     

Има неща, които не убягват от поглед докато се надпреварваме да поместваме и споделяме отзиви от италианската преса или информационни сайтове.

      Когато става дума за силните страни на вечерта, има нещо силно впечатляващо. До престижното диригентсво на Джон Нешлинг и хорът на Лече, до техния диригент Емануела ди Пиетро, до солистите Сузана Бранчини, Елизабетта Фиорилло, Франческо Зингариело и Биарни Кристинсон... като че липсва нещо много съществено??   Ето го нещото. То дори е поставено в скоби, както се поставят при писане вметнатите и не толкова значими детайли: "...хорът на Лече (този път свързан с български филхармоничен хор)..."   "...  ed il Coro lirico di Lecce (in questa occasione affiancato dal Coro filarmonico bulgaro) ...

 Ако това е мястото на хор "Дунавски звуци" в деня на възпоминание и годишнината от смъртта на Верди в препълнената Катедрала, то поне лично за мен никак не е съпоставимо с дългата и богата визитка на хора.

      Въпрос на гледна точка са такива участия. Ако се търси признание за една от малкото останали и действащи хорови формации у нас, то това със сигурност не бе нейната сполучлива международна изява. Ако предположим, че от гледна точка на домакините те изпълниха добре мисията си - да получат качествено попълнение на 2/3 от редиците си и почти всичко това да се представи като тяхна заслуга, да -  успяха.

   Ако погледнеш с очите на самодееца - да, това бе чудесен начин да задоволи жаждата си да се докосне до истински стойности, до истински ценители и да изрази себе си чрез изкуство, да види как и при какви условия работи колегата му в държава, в която изкуството не е подложено на геноцид, а се подкрепя всячески и препълва зали и катедрали. Такава радост даже нямаше как да бъде помрачена от веселата компания на стотици мургави сънародници в частта от пътуването с ферибот. В очите на повечето артисти-хористи се четеше усещането на пленника в попаднал в пиратски кораб, но в крайна сметка морското вълнение премина в дружеска обстановка.

   Има и още една гледна точка - на европейските ценности, за свободно движение на идеи, хора и стоки. Ако не търсиш висока степен на идентичност. Ако днес ти се обадят от държава "А" за събитие "Б", при условия "С" и това за теб се окаже приемливо, ти спокойно може да се идентифицираш с наемния войник, който е готов. Само да си лъсне обувките, разбере задачата и се включи в боя. Без значение  кога, къде, за коя армия (стига да е приятелска) и дали ще защитава някаква кауза.

   Ако след всичко това възникват някакви въпроси и се търсят някакви отговори, то основният от тях трябва да е: Дали е дошло време да пренареждаме приоритети? Да търсим нови ценности? Или пък да продължаваме както досега, някой друг да режисира моя, твоя , и нашия филм ?