петък, 3 юни 2011 г.

"Ефект на паяжината"

Знаеш ли каква е разликата между късметлиите и останалите?
Знаеш ли, че късметът не е случаен. Той е резултат от това, което наричаме "Ефект на паяжината."
 Хората, които изграждат "паяжини" се оказват късметлии.  Колкото повече контакти създаваш в живота си, толкова повече взаимоотношения изграждаш, толкова по-голяма вселена от хора създаваш, които мислят позитивно за теб....толкова по-голям шанс имаш да си късметлия. Изводът: от теб зависи да бъдеш късметлия!
 Не е ли удивително? Просто разпъни нишките и ги направи наистина плътни. Колкото повече контакти имаш, толкова по-вероятно е да се окажеш на правилното място в точното време. Когато някой от твоите контакти се натъкне на страхотна възможност, която би била перфектна за теб, много вероятно е да се обади на ТЕБ и да ти я предложи. Но ако никога не си създал този контакт, никога няма да чуеш за тази възможност!
   И ако не направиш плетенето на паяжина системен навик за цял живот, много е вероятно да си един от онези хора, които винаги страдат от лош късмет.
" Колкото по-упорито работя, толкова по-голям късметлия съм". Не е ли вярна тази поговорка? Особено ако работиш по това да изграждаш взаимоотношения !

Това е откъс от електронната книга на Майкъл Делоухи. Само че този път няма да има  препратка "тук". Само исках да се знае, че ценя тази книга. А който се интересува, ще намери начина да ме попита как да се сдобие с едно безплатно копие. Защото тя е достойна да бъде поискана. Иначе свободното й публично предлагане само може да крие риска някой да я прескочи и побутне като тоновете спам и реклама, които ни заливат.

 Книга за хора, които обичат да помагат на други хора.

Колко много неща искам ?

-

*Искам да се освободя от  кредити и  задължения  !
*Искам да съм толкова свободен, че да забравя къде се намирам, слушайки музиката на Дейвид Гилмор и Пинк Флойд !
*Искам да съм толкова свободен, че да забравя къде се намирам, слушайки музиката на Верди и Росини!
*Искма да отида в Родопите, да легна на една поляна и да слушам Химна на Родопа планина "Бела съм бела, юначе" и да забравя, че за някъде бързам.
*Искам да съм толкова свободен, че да си позволя едномесечна разходка до Шотландия и да се наслушам на разпознаваемата шотландска музика с гайди и други шотландски неща, не по-малко атрактивни.

*Искам  да посетя нещо много източно и екзотично, но все още не го виждам ясно дали се казва Хонконг или Тайланд, по-скоро искам да усетя екзотиката на източния бит и душевност.
*Когато преди около 20 години по Коледа бях в едно италианско селище - Кампобасо (подобно на нашия "Етъра"), което пресъздава на живо епохата на раждането на Исус, си казах - искам един ден отново да се върна на това място. Сега си мисля. че този момент е много наближил.
* Искам всички тези неща в близките 2 години да ме споходят реално. Те ще са резултат от една друга поредица ежедневни неща, които започвам всеки ден да върша - даването, отдаването, създаването и посвещаването!!
*** Искам  при следващото ни събиране, въпреки че сме се разпилели по всички краища на света ,когато всички си дойдат вкъщи от всякъде и за малко, да стана рано и забъркам сместа за палачинки. И малко по-късно да усетя онези погледи,същите както преди 20 години, когато всички имахме общи цели,радвахме се на едни и същи неща и правехме заедно нещата, които обичаме. И после да пътуваме отново. Ами, нали магията е в самото пътуване ?