* Ако си строител, ти получаваш заплата, ако работиш. Ако решиш да не работиш през следващите 12 месеца, работодателят няма да ти плаща.
* Ако караш автобус, ти получаваш заплата на шофьор. Ако спреш да караш автобуса, няма пари.
Има неща, които не убягват от поглед докато се надпреварваме да поместваме и споделяме отзиви от италианската преса или информационни сайтове.
Когато става дума за силните страни на вечерта, има нещо силно впечатляващо. До престижното диригентсво на Джон Нешлинг и хорът на Лече, до техния диригент Емануела ди Пиетро, до солистите Сузана Бранчини, Елизабетта Фиорилло, Франческо Зингариело и Биарни Кристинсон... като че липсва нещо много съществено?? Ето го нещото. То дори е поставено в скоби, както се поставят при писане вметнатите и не толкова значими детайли: "...хорът на Лече (този път свързан с български филхармоничен хор)..." "... ed il Coro lirico di Lecce (in questa occasione affiancato dal Coro filarmonico bulgaro) ...
Ако това е мястото на хор "Дунавски звуци" в деня на възпоминание и годишнината от смъртта на Верди в препълнената Катедрала, то поне лично за мен никак не е съпоставимо с дългата и богата визитка на хора.
Въпрос на гледна точка са такива участия. Ако се търси признание за една от малкото останали и действащи хорови формации у нас, то това със сигурност не бе нейната сполучлива международна изява. Ако предположим, че от гледна точка на домакините те изпълниха добре мисията си - да получат качествено попълнение на 2/3 от редиците си и почти всичко това да се представи като тяхна заслуга, да - успяха.
Ако погледнеш с очите на самодееца - да, това бе чудесен начин да задоволи жаждата си да се докосне до истински стойности, до истински ценители и да изрази себе си чрез изкуство, да види как и при какви условия работи колегата му в държава, в която изкуството не е подложено на геноцид, а се подкрепя всячески и препълва зали и катедрали. Такава радост даже нямаше как да бъде помрачена от веселата компания на стотици мургави сънародници в частта от пътуването с ферибот. В очите на повечето артисти-хористи се четеше усещането на пленника в попаднал в пиратски кораб, но в крайна сметка морското вълнение премина в дружеска обстановка.
Има и още една гледна точка - на европейските ценности, за свободно движение на идеи, хора и стоки. Ако не търсиш висока степен на идентичност. Ако днес ти се обадят от държава "А" за събитие "Б", при условия "С" и това за теб се окаже приемливо, ти спокойно може да се идентифицираш с наемния войник, който е готов. Само да си лъсне обувките, разбере задачата и се включи в боя. Без значение кога, къде, за коя армия (стига да е приятелска) и дали ще защитава някаква кауза.
Ако след всичко това възникват някакви въпроси и се търсят някакви отговори, то основният от тях трябва да е: Дали е дошло време да пренареждаме приоритети? Да търсим нови ценности? Или пък да продължаваме както досега, някой друг да режисира моя, твоя , и нашия филм ?
Това е откъс от електронната книга на Майкъл Делоухи. Само че този път няма да има препратка "тук". Само исках да се знае, че ценя тази книга. А който се интересува, ще намери начина да ме попита как да се сдобие с едно безплатно копие. Защото тя е достойна да бъде поискана. Иначе свободното й публично предлагане само може да крие риска някой да я прескочи и побутне като тоновете спам и реклама, които ни заливат.
Книга за хора, които обичат да помагат на други хора.
*Искам да се освободя от кредити и задължения !
*Искам да съм толкова свободен, че да забравя къде се намирам, слушайки музиката на Дейвид Гилмор и Пинк Флойд !
*Искам да съм толкова свободен, че да забравя къде се намирам, слушайки музиката на Верди и Росини!
*Искма да отида в Родопите, да легна на една поляна и да слушам Химна на Родопа планина "Бела съм бела, юначе" и да забравя, че за някъде бързам.
*Искам да съм толкова свободен, че да си позволя едномесечна разходка до Шотландия и да се наслушам на разпознаваемата шотландска музика с гайди и други шотландски неща, не по-малко атрактивни.
*Искам да посетя нещо много източно и екзотично, но все още не го виждам ясно дали се казва Хонконг или Тайланд, по-скоро искам да усетя екзотиката на източния бит и душевност.
*Когато преди около 20 години по Коледа бях в едно италианско селище - Кампобасо (подобно на нашия "Етъра"), което пресъздава на живо епохата на раждането на Исус, си казах - искам един ден отново да се върна на това място. Сега си мисля. че този момент е много наближил.
* Искам всички тези неща в близките 2 години да ме споходят реално. Те ще са резултат от една друга поредица ежедневни неща, които започвам всеки ден да върша - даването, отдаването, създаването и посвещаването!!
*** Искам при следващото ни събиране, въпреки че сме се разпилели по всички краища на света ,когато всички си дойдат вкъщи от всякъде и за малко, да стана рано и забъркам сместа за палачинки. И малко по-късно да усетя онези погледи,същите както преди 20 години, когато всички имахме общи цели,радвахме се на едни и същи неща и правехме заедно нещата, които обичаме. И после да пътуваме отново. Ами, нали магията е в самото пътуване ?
*Искам да се освободя от кредити и задължения !
*Искам да съм толкова свободен, че да забравя къде се намирам, слушайки музиката на Дейвид Гилмор и Пинк Флойд !
*Искам да съм толкова свободен, че да забравя къде се намирам, слушайки музиката на Верди и Росини!
*Искма да отида в Родопите, да легна на една поляна и да слушам Химна на Родопа планина "Бела съм бела, юначе" и да забравя, че за някъде бързам.
*Искам да съм толкова свободен, че да си позволя едномесечна разходка до Шотландия и да се наслушам на разпознаваемата шотландска музика с гайди и други шотландски неща, не по-малко атрактивни.
*Искам да посетя нещо много източно и екзотично, но все още не го виждам ясно дали се казва Хонконг или Тайланд, по-скоро искам да усетя екзотиката на източния бит и душевност.
*Когато преди около 20 години по Коледа бях в едно италианско селище - Кампобасо (подобно на нашия "Етъра"), което пресъздава на живо епохата на раждането на Исус, си казах - искам един ден отново да се върна на това място. Сега си мисля. че този момент е много наближил.
* Искам всички тези неща в близките 2 години да ме споходят реално. Те ще са резултат от една друга поредица ежедневни неща, които започвам всеки ден да върша - даването, отдаването, създаването и посвещаването!!
*** Искам при следващото ни събиране, въпреки че сме се разпилели по всички краища на света ,когато всички си дойдат, от всякъде и за малко, да стана рано и забъркам сместа за палачинки. И малко по-късно да усетя онези погледи,същите както преди 25 години, когато всички имахме общи цели,радвахме се на едни и същи неща и правехме заедно нещата, които обичаме. И после да пътуваме отново. Ами, нали магията е в самото пътуване ?
Това са само част от отговорите. Знаеш ли кои отговори? Отговорите на моето ЗАЩО ? Как да намеря моето ЗАЩО? С това ме провокира Майкъл Делоухи с тази книга ето тук.
Попитай ме и ще ти я изпратя. Безплатна е и в същото време много ценна.
Колко
пъти започваш нещо и го зарязваш веднага щом нещо не потръгне
добре? Хората са по природа несигурни. Точно ! Те прекратяват техните
здравословни диети, прекратяват своя брак, зарязват футболния си
отбор, напускат работа, прекратяват много неща. Добиваш представа
... за картината? Как можеш да станеш от един несигурен , в един довеждащ нещата докрай човек? Ей сега някои ще се изненадат...но пък имат право да врътнат копчето.... А на останалите искам да кажа, че Мрежовият маркетинг е порив!
И неговата сила е в ОБУЧЕНИЕТО и ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА. Ние ти го предлагаме НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО! И ти даваме СИСТЕМА, която да ползваш, за да не гониш и убеждаваш хора, а те сами да идват при теб!
Защо вярвам на всичко това, което ми казва Майкъл Делоухи ? Как защо? Интернет гъмжи от баласт и неограничени възможности. Така че задачата да разпознаеш, координираш и приложиш правилните инструменти за да успееш, е много често невероятно объркваща, далеч отвъд възможностите на обикновения смъртен да се справи. Прекалената комуникация е извън контрол навсякъде около нас. За да се справим с нея, ние трябва да се фокусираме. За да се справя аз лично с всички тези въпроси, го научих от книгата на Майкъл Делоухи . Можеш да я изтеглиш безплатно от тук: http://bit.ly/g7bE9f
И се обади после да поговорим?
Знаеш ли каква е разликата между късметлиите и останалите?
Знаеш ли, че късметът не е случаен. Той е резултат от това, което наричаме "Ефект на паяжината."
Хората, които изграждат "паяжини" се оказват късметлии. Колкото повече контакти създаваш в живота си, толкова повече взаимоотношения изграждаш, толкова по-голяма вселена от хора създаваш, които милят позитивно за теб....толкова по-голям шанс имаш да си късметлия. Изводът: от теб зависи да бъдеш късметлия!
Не е ли удивително? Просто разпъни нишките и ги направи наистина плътни. Колкото повече контакти имаш, толкова по-вероятно е да се окажеш на правилното място в точното време. Когато някой от твоите контакти се натъкне на страхотна възможност, която би била перфектна за теб, много вероятно е да се обади на ТЕБ и да ти я предложи. Но ако никога не си създал този контакт, никога няма да чуеш за тази възможност!
И ако не направиш плетенето на паяжина системен навик за цял живот, много е вероятно да си един от онези хора, които винаги страдат от лош късмет.
" Колкото по-упорито работя, толкова по-голям късметлия съм". Не е ли вярна тази поговорка? Особено ако работиш по това да изграждаш взаимоотношения !
Искаш ли да научиш защо толкова високо ценя тези и други ценни съвети на Мйкъл Делоухи? Възползвай се да грабнеш безплатната му електронна книга. Знаеш ли защо е безценна? Намери я ето тук: http://bit.ly/g7bE9f
И ми се обади да поговорим, след като попълниш формата за сваляне на книгата?